Велосипедите са страст 365 дни в годината. Не можеш да забраниш на сърцето да иска своето, а именно да кара. Затова почти всеки колоездач търси начини да кара при всякакви атмосферни условия. Истината за зимното колоездене е, че то е напълно постижимо и отлично забавление през зимния сезон.
Все пак зад карането на колело през зимата се крият някои рискове, а добрата подготовка прави разликата между голямо забавление и голямо бедствие. В тази статия ще те преведем през всички тънкости и скрити рискове, за да се насладиш максимално на своето колело в зимна обстановка.
Разликата между „сняг“ и „сняг“
Първото и най-важно нещо, което трябва да се разбере, е че „сняг“ не означава едно и също във всяка ситуация. Карането по пресен, добре натрупал пухкав сняг е коренно различно от карането по утъпкан, полузамръзнал слой или по киша. Пресният сняг обикновено е по-предсказуем, но изключително бавен – колелото потъва, съпротивлението е голямо и управлението изисква корекции. Утъпканият сняг може да създаде фалшиво усещане за стабилност, докато под него се крие лед, който се разкрива в най-неподходящия момент.
Подготовката започва от облеклото
Дрехите имат ключова роля при каране на сняг. Тялото трябва да е топло, но не запарено. Най-добре работи обличането на слоеве, които позволяват регулиране на температурата по време на движение. Ако се изпотиш прекомерно, влагата бързо ще охлади тялото при спиране или по-бавно каране. Ръцете, краката и лицето са зоните, които първи губят чувствителност. Изстиналите пръсти означават по-слаб контрол над спирачките и кормилото, а това директно влияе на безопасността. Затова се нуждаеш от удобни и топли ръкавици. Студеният въздух натоварва дишането, особено при по-интензивно каране, затова защитата на лицето е съществена. Шапка за колоездене и балаклава ще ви дадат нужната защита и комфорт.
Бъди видим
В снежна обстановка видимостта често е намалена. Светлината е притъпена, контрастът намалява, а падащ сняг или мъгла допълнително „изяждат“ очертанията и те правят невидим за автомобилите. Затова доброто осветление е въпрос на оцеляване. Силна предна светлина, ясно видима задна, светлоотразителни елементи по дрехите и колелото, а при нужда и допълнителни мигащи светлини правят разликата.
Пред какво се изправя колелото през зимата
Подготовката на велосипеда за зимно каране е също толкова важна. Всички елементи трябва да са в изправност, като започнем от спирачки и преминем през задвижване, жила, лагери. През зимата се нуждаеш от калници, защото без тях ще бъдеш мокър за минути, а всичката мръсотия от пътя ще отива в задвижването.
Спирачките и трансмисията неизбежно работят по-зле в студено и мокро време. Смазките се сгъстяват, калта и солта ускоряват износването, а реакциите на колелото стават по-бавни. Това означава, че поддръжката трябва да е по-честа, а очакванията към колелото – по-ниски.
Но ключовият компонент при каране през зимата са гумите. Тесните, твърди гуми, които работят отлично през лятото, са неподходящи за сняг. По-широките гуми с по-ниско налягане осигуряват по-голяма контактна площ и по-добър контрол. При наличие на лед зимните гуми с шипове не са лукс, а единственото реално решение.
Падане
Рисковете в снежна обстановка са реални и не бива да се подценяват. Падания се случват често и то при ниска скорост. Изненадват точно защото изглеждат малко вероятни. Попитайте някой, който кара на сняг и той ще ви потвърди – когато ти се струва, че може да паднеш, обикновено не се стига до падане, защото успяваш да овладееш положението. Но за сметка на това падаш изведнъж, без дори да си предполагал.
Стил на каране през зимата
Самото каране на сняг изисква промяна в стила. Агресивното въртене, резките завои и внезапното спиране са сигурен начин да се озовеш на земята. Движенията трябва да са плавни, предавките – по-леки, а каданса – по-висок. Балансът се поддържа активно, а тялото остава отпуснато, за да може да реагира на неочаквани поднасяния. Лекото приплъзване на гумите е нормално и не бива да предизвиква паника, стига да не се опитваш да го коригираш рязко.
Най-голямата грешка е агресията. Рязко подаване на мощност, внезапно стискане на спирачките или остър завой почти гарантира поднасяне. Върти равномерно, с по-лека предавка и по-висок каданс. Целта е гумата да „търкаля“, а не да рови или превърта.
На сняг и лед спираш преди завоя, докато си още изправен. В самия завой спирачките трябва да са почти освободени. Ако натиснеш рязко предната спирачка върху хлъзгава настилка, предницата губи сцепление мигновено.
Дръж тялото леко по-центрирано и отпуснато. Ръцете не трябва да са сковани – ако стегнеш кормилото, всяко малко поднасяне се усилва. Позволи на колелото да „играе“ под теб. Лекото приплъзване е нормално; паническата реакция е това, което води до падане.
Погледът определя траекторията. Ако гледаш в снега пред предната гума, реакциите ти ще са закъснели и резки. Гледай по-напред, избирай линия, която изглежда най-утъпкана и предсказуема.
Контрол над гумите
Представи си гумата като единствената точка на контакт между колоездача и снега – тънка, уязвима линия, която трябва да се справи с променлива и често непредсказуема настилка. Гумата иска плавно подаване на мощност. Когато върху нея се приложи рязка сила, особено при потегляне или изкачване, тя няма стабилна повърхност, в която да „захапе“. Снегът се разрушава, ледът не прощава и резултатът е превъртане. При равномерно и умерено натоварване обаче тя може да се търкаля стабилно, без да губи контакт.
В завоите гумата не понася множество задачи. Ако едновременно трябва да поема странично натоварване и да предава мощност от педалите, сцеплението ѝ бързо се изчерпва. Най-добре работи, когато в завоя натоварването е плавно, без въртене на педалите и без внезапни корекции в посоката. По принцип това правило важи и за сух терен, но в много по-голяма степен при снежен.
Лекото поднасяне не е признак на провал, а естествена част от движението върху сняг. Ако реакциите на колоездача са спокойни и плавни, гумата често възстановява сцеплението сама. Паническите движения – резки завои, внезапно спиране или рязко натискане на педалите са това, което окончателно я изкарва извън контрол.
Карането на велосипед на сняг през зимата може да бъде стойностно преживяване за онези, които подходят разумно. С правилната подготовка, трезва преценка и готовност да се откажеш, когато е нужно, зимното колоездене може да бъде истинско удоволствие.